Говоренето по телефона е част от живота на всички ни. Общуваме с приятели, с познати, с колеги, клиенти, партньори, любовници, роднини и така нататък. И понякога просто забравяме, че говоренето по телефона е преди всичко говорене. И като такова, е добре да имаме предвид, че за да е успешно, нашето говорене е добре да е ефективно. И тъй като ефективноста е относително понятие, то тук Ангел Тодоров е подбрал специално за 359gsm.com 10 основни съвета, който биха ни помогнали да направим разговорите си по телефона много по-ефективни.
Ето ги и тях:
1. Да не говорим по телефона с пълна уста. Звучи очевидно и въпреки това го правим. Почти всеки е попадал в ситауция, в която е вдигал телефона току що налапал или недопреглътнал нещо вкусно. И който го е преживял вече е наясно, че да се опитваме да говорим с уста, в която все още има осезаеми количества храна, не е е най-добрият вариянт за успешен телефонен разговор. Освен, че понякога можем да имаме чисто технически проблеми с произнасянето на думите (“Добъа ден, ках сте?), да говорим с пълна уста е доста неуважително и ще направи по-скоро негативно впечатление на събеседника ни, особено ако разговорът е важен.
2. Да не правим нещо друго докато говорим по телефона. Това, че не виждаме събеседника си не означава, че той не е там. Вършейки нещо друго по време на разговора, ние съвсем логично се разфокусираме и ни е много по-трудно да бъдем максимално ефективни в него. Много по-разумно е да вършим нещата едно по едно. И ако наистина започнем да правим така, ще забележим, че всъщност така вършим много повече работа. Ако ни е трудно да запазим концентрация, можем да провеждаме разговорите пред огледало. Нашият собствен образ е достатъчен за фокусирането ни, тъй като засилва усещането за присъствието на събеседника.
3. Да не викаме по телефона. Тъй като при телефонните разговори звука не се предава пълноценно, а само в определен диапазон, ние не винаги чуваме събеседника си ясно. Това води до условен рефлекс да започнем да говорим по-силно, тъй като подсъзнателно считаме, че човекът отсреща не ни чува. За съжаление, по-силното говорене само влошава нещата и събеседника ни ни чува още по-зле. Отделно, хората около нас не винаги остават с приятни впечатления от някой, викащ по телефона. Ако човекът отсреща наистина не ни чува добре, то тогава е необходимо да започнем да говорим по-ясно и евентуално по-високо, а не по-силно. Викането по телефона не помага на никого.
4. Да говорим с изправен гръб. Когато говорим с някого винаги е добре в разговора да има яснота, в различните й аспекти. В тази връзка, изправеният гръб има много голямо значение.за качеството на това, което говорим и с това доколко добре разбираме това, което ни говорят. Изправеният гръб при разговор улеснява притока на кислород в мозъка и помага на циркулацията на различните енергии в тялото ни. Това прави мисълта ни по-ясна, умът ни по-бърз и силно засилва концентрацията ни. Ако разговора е много важен е полезно дори да станем прави. Забележете, че навсякъде хората, които имат някаква важна функция, поемат големи отговорности и като цяло знаят за какво става въпрос почти винаги имат изправена стойка. И това не е случайно. Просто когато сме с изправен гръб сме по-концентрирани и мислим по-добре.
5. Да започнем телефонен разговор с позитивно изречение или комплимент. Това винаги е много вдъхновяващо. Разбира се, много е важно комплиментът да се отнася за нещо реално. Във всеки човек можем да намерим нещо хубаво, пък било то и цвета на обувките му. Същевременно, няма много смисъл да се извиняваме и обясняваме за неща, за които никой не ни е питал (например “Извинявай, че не вдигнах телефона, но бях в среща”). Ако сме в среща телефона ни трябва да е на безшумен режим (без звук и вибрация за да не се разсейваме). Но ако все пак телефона ни звънне, е много разумно да не вдигаме телефона, но и да не затваряме, а просто да спрем звука. След като приключим, може просто да се обадим и да започнем разговора, без да се извиняваме или обясняваме. С подобни ненужности само губим времето на събеседника и правим разговора по-труден от самото начало. Ситуацията е в миналото и нека си остане там. В момента сме тук и сега и по-добре да се концентрираме върху това.
6. Да завършим разговора с пожелание за нещо хубаво винаги е красиво и полезно. И това важи включително и за най-трудните разговори с най-трудните събеседници. Ако започнем да се чувстваме раздразнени от поведението на някой по телефона, добре е да имаме предвид, че човек се държи така, както се чувства. В този смисъл, зад един гневен и заядлив човек най-вероятно стои един изпълнен с трудности и страдание живот. Ако само си представим, че ние си говорим с него от две минути и вече ни е станало неприятно, а той трябва да търпи себе си 24 часа.в денонощието, бързо ще разберем, че такъв човек всъщност има нужда от съчувствие. И едно чистосърдечно и позитивно пожелание в края на нашия разговор ще промени към по-добро както неговия, така и нашия ден.
7. Да скъсяваме дистанцията по телефона своевременно. Много е важно да разговаряме любезно и възпитано, като същевременно не оставаме излишно дълго на прекалено голяма дистанция. Общуването поражда интимност и винаги е смислено, когато в даден момент разговорите ни с даден човек придобият лекотата на приятелските отношения.
8. Да слушаме за да разберем, а не за да реагираме. Не е възможно да се надцени полезността на такъв съвет. Може и да звучи малко странно, но като започнем да го прилагаме по време на телефонните си разговори, бързо разбираме колко смислен е всъщност. В живота няма недостиг на говорене, има недостиг на разбиране. Опитвайки се да разберем какво точно ни казва човекът отсреща, ще усетим дълбочина на комуникацията, която не се среща токова често. Ако слушаме за да намерим най-удобния момент да започнем да опонираме или да блеснем с интелигентността си, ползата от разговора ще бъде малко. Започвайки да слушаме с разбиране, нашите разговори ще стават все по-богати и смислени, а резултатyt от тях ще бъде все по-удовлетворяващ.
9. Да не прекъсваме събеседника си. Макар и понякога да ни е трудно, добре е да не го правим. Прекъсването е явна проява на неуважение и прекъсвайки говорещия ние всъщност губим възможността да разберем какво наистина е имал предвид. Търпението действително е най-красивата и най-трудна за носене дреха. В този смисъл, ако се научим да не прекъсваме събеседниците си, то това със сигурност ще бъде забелязано и оценено от тях.
10. Да говорим конкретно по темата, за която ни се обаждат или за която се обаждаме. Това особенно важи за служебните разговори, като е добре да го прилагаме и в личния си живот. Много е здравословно да имаме предвид, че когато някой ни се обажда, то той или тя иска да ни каже нещо по конкретна тема, а не да чуе какво ние искаме да му кажем по която ние искаме тема. Ако имаме да кажем нещо важно на някой, то това е добре да стане в друг разговор, който да иницийраме ние. Разбира се, това е съвет, а не догма, но наблюдавайки света сами ще се убедим, че за сериозни неща е много добре да го прилагаме. Поредността и фoкусът са важни аспекти в комуникацията и тяхното прилагане ще ни донесе само полза.
Ангел Кузманов Тодоров е специалист по социална комуникация, създател на идеята за съзнателно използване на социалните мрежи по начин, който да помага на хората да живеят по щастливо (www.facebookhappiness.com). Автор е на книгата “Фейсбук щастие“.
А ако сте пропуснали предната статия на автора, може да се запознаете с нея тук – “7 съвета как да използваме телефона си, за да бъдем по-щастливи“.