В тази статия ще ви запознаем в общи линии с OLED (Organic Light Emitting Diods)
дисплеите, които са наричани от много специалисти „екраните на бъдещето”. В първото видео ще видите как функционира тази технология и какви са перспективите пред нея.
На органичните емитиращи светлина диоди се обръща доста внимание напоследък, защото на тях се гледа като на технология за нов вид дисплеи. OLED дисплеите имат много предимства пред конвенционалните дисплеи. Най-напред, производственият процес е опростен, а устройствата са по-тънки и леки от продуктите с CRT(cathode ray tube) дисплеи. Освен това OLED дисплеите имат предимства и пред LCD продуктите – не се нуждаят от задно осветление и могат да бъдат гледани под различни ъгли. На последно място, този нов тип дисплеи намаляват консумацията на електричество. Първият продукт с тази технология се появява през 1997. Компанията е Pioneer Electronics, а продуктът е преден панел за автомобилно радио.
За да подобрят яркостта на цветовете, производителите добавят различни комплексни молекули (полимери) към слоевете, които са базирани главно на карбон (въглерод). За разлика от LCD-тата, OLED дисплеите нямат нужда от допълнително осветление, защото те са „емитиращи” дисплеи, т.е. излъчват собствена светлина, а не променят или отразяват чужда светлина. Тънки органични слоеве захранват OLED дисплея със светлина, което има някои значителни предимства пред конвенционалните технологии:
– По-ярка картина
– Неограничен ъгъл на гледане
– Ниска консумация на енергия
– Лесно производство
– По-бързо време за реакция
Предпоставка за масовото навлизане на тази технология на пазара (очаква се през 2010 стойността и да достигне $2 млрд.) е удължаването на живота на OLED дисплеите и подобряването на ефективността им. Това се дължи на иновации в областта на материалите, което пък значи, че развитието на тази технология до голяма степен зависи от развитието на химията като наука.
Представете си видео тапет за хола ви, дебел само 1 милиметър или пък монитор, с който да сърфирате в Интернет, не по-дебел от лист хартия. Всичко това може да стане възможно благодарение на OLED технологията.
Защо тази технология е по-добра от LCD дисплеите или от плазмените телевизори? Отговорът е в ниската консумация на електричество и по-голямата яркост. „Светлинните източници базирани на органични електролуминисцентни материали предлагат висока интензивност на светлината при ниска консумация на енергия”, думи на проф. д-р Karl Leo. Според него сред предимствата на OLED технологията са и по-голямата издръжливост (OLED дисплеите функционират в широки температурни граници) и лекото им тегло – такива дисплеи могат бъдат направени наистина тънки или да бъдат „принтирани” върху гъвкави повърхности.
OLED структурата
Органичните светоизпускащи дисплей се състоят от групи слоеве (дебели около 100nm), които се поставят между катод и анод. По принцип за субстрат се ползва стъкло, покрито с прозрачен проводим оксид, като това служи за анод. Следва слоят от органични пластове, състоящи се също от проводими материали, а накрая е неорганичен катод. Сред ключовите предимства на органичната луминисценция са: химическата променливост на светоизпускащите диоди, което позволява производството на всички цветове, включително и бяло; възможността да се използват изключително тънки и гъвкави субстрати за постигане на високо качество на картината и т.н.
В OLED технологията се различават 2 групи от материали. В първата влизат материали с ниско молекулно тегло, наричани small-molecule (SM) OLED. Такива дисплеи са представени за пръв път от доктор Чинг Танг в лабораториите на Kodak през 1987. Базираните на полимери OLED-и (PLED) са основани на дълги полимерни вериги.
На следващата картинка виждате производственият процес на LCD дисплей, а под нея е този на OLED. От тези картинки би трябвало да става ясно, че производството на OLED-и е доста по-опростено.
Много електроуреди стоят на прага на технологична революция, започната още през 70те година на 20 век, с откритието на полимерните проводници. Полимерните материали сега намират приложение и като проводници, и като полупроводници. Скъпите керамични полупроводници стоят в основата на технологичната революция през последните 50 години. Сега, обаче, новата технология може да доведе до появата на уреди, които до скоро са били считани за невъзможни. За кратко време органичните проводници бяха толкова развити, че вече имат проводимостта на металите като мед, например, а пък органичната технология може да бъде наблюдавата във фото-клетки, диоди, светодиоди, лазери и транзистори. Като резултат пластмасовите материали доста бързо изместват традиционните такива. Всичко това ни кара да очакваме, че OLED технологията много бързо ще намери приложение в компютрите, телевизорите, мобилните телефони, билбордите и т.н.
LTE (the long-term evolution of 3G) е следващо поколение клетъчна технология, теоретично способна да поддържа свалящи и качващи скорости от съответно 100 и 50Mbp, докато мобилния WiMAX или 802.16e е вариант на безжичен стандарт за броудбанд специално създаден за мобилни технологии и теоретично способен на скорости от до 70 Mbps.
Безплатното Google Android приложение Cab4Me Light е с прост и ефективен интерфейс. Един таб ви показва къде се намирате спрямо картата, а друг показва детайлите на компанията за таксита относно вашето разположение.
Intel показаха своя концепция компютри на Intel Developer Forum (IDF) в Тайван през миналата седмица. Една от системите привлякла повече внимание е техния UrbanMax теблет. Концептуалните компютри не са в производство. Вместо това, те са създадени да насърчат производителите да развихрят въображението си. 
Днес ще ви покажем един модел на китайски телефон с две едновременно активни SIM карти – S900. Както може би ще забележите, телефонът е подобие на култовия HTC Diamond. Външният вид и управлението на главното меню доста си приличат, но разбира се приликите свършват дотук. 
Няма нито операционна система Windows Mobile, нито GPS, нито WiFi, акселерометър и много други. 
