Първият „дигитален” президент на Щатите, Барак Обама успя да разбере колко е трудно в днешно време да се запазят личните данни в тази информационна ера. По-рано тази година, негов паспортов файл беше проследен от хора от State Department. През октомври някой от Immigration и Customs Enforcement предаде информация, относно имиграционния статус на лелята на Обама. А през ноември служители на Verizon се добраха до негови телефонни сметки.
Това, което всъщност илюстрират тези три инцидента не са компютъризираните бази от данни, които са податливи на хакове, това вече го знаем, а че трябва да се наблегне върху създаването на по-надеждни мерки за сигурност на информацията.
За компютъризираните системи за бази от данни – системи, съдържащи информация за други хора – одитът е много важен механизъм за сигурност. Болниците трябва да пазят персонална информация за здравето, а лекарите и сестрите трябва да имат достъп до нея бързо и лесно. Един добър контролен запис на това кой до какво има достъп е най-добрия начин да се осигури сигурност на нашата медицинска информация. Същото се отнася до информацията относно кредити, полицейската база от данни, телефонни записи – и въобще всичко лично, до което някой неправомерно може да се добере.
Големите бази от данни, които съдържат лична информация, независимо дали са управлявани от правителствата или корпорациите, са съществен аспект от информационната ера. И до всичко е нужно да има достъп, за легитимни цели. Единственият начин хората, имащи достъп до лична информация да не злоупотребяват с тази си сила, е да се въведат по добри схеми за контрол.
Източник: online.wsj.com
